Експертът по
лидерство, автор на психологически бестселъри – Тим Елмор за времето на своите
изследвания, извежда типичните грешки на родители, които предварително
програмират в децата си неувереност и ограничават шансовете им да станат
успешни в кариерата и личния живот.
AdMe.ru
препоръчва на всички настоящи и бъдещи родители да се запознаят със статията на
Елмор, за да не допускат такива гафове.
1. Ние
не позволяваме на децата да рискуват.
Живеем във свят
пълен с опасности на всяка крачка. Лозунгът „Безопасността преди всичко“
засилва страха ни – да изгубим децата си. Поради тази причина ние им
предоставяме свъх загриженост. Европейските психолози установяват, че децата
които не играят навън, ако не им се е налагало нито веднъж да паднат и да
одраскат коляно, то във бъдеще те често страдат от фобии.
Детето трябва да
падне няколко пъти за да разбере, че това е нормално. Юношите трябва да спорят
и да преживеят горчивината на първата любов, така те ще се сдобият с
емоционална зрялост, без която дългосрочните отношения са невъзможни.
Отстранявайки
риска от живота на децата, възрастните пораждат в тях високомерие, ниско
самочувствие и арогантност.
2. Твърде
бързаме да им се притечем на помощ
Днешното
поколение на млади хора не притежава някои умения, които са били присъщи на
децата преди 30 години. Когато твърде бързо им се притичваме на помощ и
чрезмерно ги обгрижваме, ние ги лишаваме от необходимостта те самостоятелно да
търсят изход от сложни ситуации.
Рано или късно
децата викват с това, че някой винаги ще ги спасява: „Ако аз сгреша или не
достигна целта, възрастните ще ме извадят от ситуацията и ще оправят всичко“.
Но в действителност животът на възрастнен не е устроен по този начин.
Вашите деца рискуват
да се окажат напълно неприспособени към живота.
3. Много
лесно им се възхищаваме.
Движението за
повишаване на самооценката датира още от 1980, тогава то пуска корените си в
училищата. Правилото „всяко дете получава купа“ позволява на детето да се
почувства особенно. Но изследванията на съвременните психолози показва, че този
метод има непредвидени последствия.
След определен
период от време детето забелязва, че единствените личности, които го смятат за
забележителен – са мама и татко, а останалите не смятат така. И тогава детето
започва да се съмнява във обективността на родителите си. На него му е приятно
да получава хвалби, но то разбира, че това няма нищо общо с действителността.
С времето такова
дете се научава да шмекерува, преувеличава и лъже, за да избегне неудобната
реалност. Защото то просто не е
приспособено към сблъсъците със сложности.
4. Ние
позволяваме на чувството за вина да засенчи доброто поведение
Не е задължително
детето ви да ви обича всчка една минута. Предстои му да преодолява много
неприятности в този живот, но в това може да му попречи разглезеността. За това
си позволявайте да казвайте „не“ и „не сега“ с цел те да се научат да се борят
за желанията и потребностите си. Ако в семейството има няколко деца, родителите
смятат за несправедливо да награждават едно от тях и да оставят другите
ощетени. Но да се награждават всички, винаги – не е реалистично. По този начин
родителите изпускат възможността да покажат на децата си, че успехът зависи от
собствените им усилия и добри постъпки.
Помислете хубаво
преди да ги „възнаградите“ с посещаване на търговски центрове. Ако отношенията
с вашите деца са основани само на материални стимули, то те няма да чувстват
нито вътрешната мотивация, нито безусловната любов.
5. Ние
не споделяме грешките от собственото си минало.
Ще дойде момент в
който юношите ще изявят желание да „разправят криле“ и да забъркат собствена
каша. И възрастните са длъжни да му го позволят . Но това съвсем не означава,
че няма да помагаме на децата си да се ориентират в неизвестните ситуации и
събития. Споделете с децата си грешките, кото сте правили на тяхна възраст, но
избягвайте излишни поучения по повод пушене, алкохол и наркотици.
Децата са длъжни
да бъдат готови към срещата с неприятностите и да умеят да отговарят за
последствията от решенията им.
Разкажете им как
сте се чувствали, когато сте се сблъскали с подобни обстоятелства, чрез какво
сте се ръководили и какви уроци сте научили.
6. Ние
бъркаме интелекта о надареността със зрялост.
Интелектът често
се използва като мярка за зрялост у детето, в резултат на което родителите
предполагат, че умното дете е готово за реалния свят. Това НЕ е така. Някои
професионални спортисти и млади звезди, например, притежаващи неимоверен
талант, не рядко попадат в публични скандали.
Не се
заблуждавайте, че детето ви е талантливо във всичко.
Не съществува
вълшебна „отговорна възраст“ или ръководство за това, кога на детето е
необходимо да се дават конкретни свободи. Но има добро правило – наблюдавайте други
деца на същата възраст. Ако забележите,
че връстниците на вашето дете са много по-самостоятелни, то е възможно самите
вие сте този който спира детето си да бъде независимо.
7. Самите
ние не правим това, на което учим децата си.
Като родители сме
длъжни да моделираме този живот, който желаем за нашите деца. Сега ние сме
лидерите в семейството, за това сме задължени да се придържаме към истината в
отношенията с останалите. Следете
действията си, дори най-малките, защото вас ви наблюдават. Да, именно вашите
деца.
Ако вие не
вървите срещу правилата, децата ви ще знаят, че това не е приемливо и за тях.
Покажете на децата си какво значи, весело и с удоволствие да помагаш на други
хора. Правете хората и местата по-добри от това, което те са били до вас. Така децата
ви ще следват примера на доброто и ще правят същото.
Автор: Кейти
Каприно
28.01.2014
Снимка: smosh.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар