Учени: "Децата наследяват интелекта от майките си"

Човек наследява умствените способности от своите родители в рамките на 40-60%, при това гените за интелект били открити само в Х-хромозомата. С това твърдение, през 1984 година в Кеймбридж  стартира изследването за придобиване на интелектуални способности.

С други думи умните хора са засължени за способностите си, преди всичко, на майките, защото именно те са отговорни за предаването на гените оказващи влияние на интелекта.

Било изяснено, че малчуганите които притежават повеше от майчините гени имат по-голям обем на мозъка, но обемът на тялото е по-малък. Съответно при дечицата с бащини гени всичко е наобратно.

Изледващите обаче твърдят, че бащините клетки не са били открити в кората на главния мозък – именно тази зона, в която се развиват най-важните когнитивни функции на човека: интелект, мислене, планиране и способност да се изучават езици.

Каквото и да е, не си струва да забравяме, че умствените способности не са обусловени от генетиката на 100%. Резултати от други изследвания показват, че майките заемат важна позиция в интелектуалното развитие на децата чрез физическия и емоционален контакт. Тъй че отношенията между детето и майката ще окажат основно влияние на неговия интелект.

Друго изследване (Medical Research Council Social and Public Health Sciences Unit; Шотландия),след тестуване на 12,686 младежи на възраст от 14 до 22 години излиза с много интересно становище. А то е че  децата със силни и доверителни взаимоотношения с майките си, показват повече упоритост в постиженията на целите си и са по-малко склонни към разочарования при решаването на сложни задачи.

Не зависимо какво постановяват генетиците, бащите не бива да се чувстват пренебрегнати. Бидейки емоционално достъпни за малчуганите и ставайки пример за подражание, бащата способства за пълноценното развитие на детето си.

Коефициентът за интелигентност (IQ), с който се раждаме, може да играе важна роля,но не и решаваща. Интелектът се формира върху основата на множество фактори едни от които са: обществената среда, външни стимули и разбира се личностната характеристика на човека.

Така че смело учете дечицата си на нови и интересни неща, прекарвайте с тях повече време в общуване и се забавлявайте! А пък тяхната заинтересованост и амбиция за нови знания ще дойде с времето.

Източник: rinconpsicologia.com

Източник: https://www.adme.ru/svoboda-psihologiya/uchenye-vyyasnili-chto-deti-nasleduyut-intellekt-ot-svoih-mam-1370665/ © AdMe.ru

Защо е важно децата да си лягат преди 21:00

Когато бях малка често чувах фразата „Вече е девет. Време е за сън!“

Постепенно навиците се променят както при възрастните, така и при децата. Ако преди с брат ми и сестра ми вече сме били по леглата в 9 вечерта, то сега е трудно да уговориш съвременните  деца дори да си облекат пижамите в това време.

Децата трябва да си лягат рано. И без всякакви оправдания! Това е необходимо, защото хормонът на растежа започва да се изработва в четвъртия стадий на съня, примерно към 00:30, ако си легнеш в 21:00. Аго детето ляга да спи в късните часове на ноща, то на него му остава по-малко време за изработването на този хормон, което сериозно влияе на неговия ръст.

Освен това, децата с правилен режим на съня, са много по-концентрирани по време на уроците в училище и по-добре запонят материала. Още един значителен плюс е в това, че децата с режим на съня имат много по-малък риск да развият Алцхаймер във бъдеще, тъй като, по думите на лекарите има само два начина да се забави процеса на болестта: сън и физически упражнения.

Да се следи за навиците на детето – е непосредствена отговорност на родителите. Ясно е, че работите по цял ден и единствената възможност да отпочинете е вечерта. Много често може съвсем да не ви се говори и да не искате да встъпвате в пререкания с чедото си. Но имайте впредвид, че децата разбират всичко – просто им объяснете. Също си струва да не забравяте, че децата се учат на навици от вас, ако вие си лягате рано и децата ще го правят. Във ваш интерес е!

Цялата ситуация трябва да се промени из основи. Можете не само да научите детето си да ляга по-рано, а всички членове на семейството и да следвате единен режим. Защото ако детето чува гласове в хола след като си е легнало, вижда светнатата лампа от прореза под вратата, то автоматично ще си направи извод, че не е време за спане.

Друго решение за тези родители, които не могат да си позволят ранното лягане е – да се четат приказки преди сън. Така то разбира, ако мама или татко започват да четат любимата му книжка, значи скоро тряба да заспива.

Спокойной ночи малыши / Лека нощ деца (Русия)

Сънчо

Важен фактор, който подготвя детето за сън е приглушеното топло осветление в целия дом. Според множество психолози, топлият жълт цвят отпуска и помага в пренастройването към сън.

Още един съвет –изключвайте и прибирайте всичките си гаджети през ноща. Постоянното щрапне и преглеждане на Инстаграм ,посреднощ - не дава добър пример на детето ви. Те попиват всичко и придобуват вашите навици.

Не забравяйте най-важното – спорт и движение. Децата които тренират, правят упражнения преди сън или дори си правят разходки – заспиват много по-бързо.

Тук е мястото да завърша с една история от детството ми, която никога няма да забравя.

 Живях в Русия през по-голямата част от детството си, когато се роди най-малката ми сестра беше ноември. Там обаче студовете идват бързо, стъмва се рано, а още по-рано започва да вали сняг. И така в края на декември преди новогодишните празници се случи нещо необичайно. Майка ми ни облече топло около 20:00, натовари сестра ми в огромната бебешка количка (бих казала че от-тогава не съм виждала нещо по-голямо, беше като танк - за да преминава по заснежените пътища) и излязохме навън. Пълна тишина и спокойствие, празни улици и  свеж зимен въздух. Вървяхме с мама почти без да говорим, аз със сигурност бях занемяла от гледката. Майка вървеше в огромната си прекрасна шуба, покрита със снежинки, като някоя снежна кралица – буташе с лекота количката и нещо тананикаше. Когато се прибрахме у дома тя ми даде топла чаша мляко и след като я изпих моментално се унесох в най-страхотния сън.

Не пренебрегвайте тези съвети. Навикът за ранно лягане през детството, дава добри резултато в бъдеще. От такива деца се формират уверени, физически и емоционално здрави възрастни.

Сигурно и мама е чела подобна статия преди да ни разходи в онази прекрасна нощ :) 

Източник: https://www.adme.ru/svoboda-psihologiya/pochemu-vazhno-ukladyvat-rebenka-spat-rovno-v-2100-1336515/ © AdMe.ru

Доказано! Домашните любимци ни правят не само щастливи, но и здрави

 

Илияна и Дарья в надбягването SimeonovoRun/ KrisoK Photography

Ако имате домашен любимец вие сте късметлия! 

Разбира се всички ние знаем, че питомците, приемайки загрижеността на стопанина, отговарят с безрезервна любов, с което несъмненно правят хората по-щастливи. Приятелството между Илияна и нейната Дарья беше убеждението за мен (бях забравила какво е, моето куче беше истински другар: ротвайлерката Кери, летеше с мен от България до Русия, правехме всякакви лудории, общо взето - верен приятел и защитник). Сега обаче, в това са убедени и учените.

В Университета Маями (Охайо, САЩ) се проведе излседване, което показва, че стопаните на домашни любимци са по-уверени, по-добре се развиват физически и както му се полага са по-общителни и често се явяват душата на компанията. И това е благодарение на малките мили същества, които са непосредствено до тях!

Отбелязва се, че кучетата създават от стопаните си истински атлети, а активните разходки с тях, освен всичко друго, помагат за създаването на нови контакти и приятни запознанства. Често се случва двама човека разхождащи кучетата си да се заговорят, те винаги имат обща тема за разговор – любов към най-добрия приятел. Дори деца в смейства където има куче (или няколко) са много по-отговорни, отзивчиви и щедри.

Удивително е, но такъв обикновен метод в края на краищата – не само подържа доброто настроение при стопаните, но и подобрява здравословното им състояние. Честите разходки и игри понижават риска от сърдечно-съдови заболявания, прочиства организма и разбира се понижава нивото на стрес. Методиката се използва много често при лечението на сериозни заболявания и дава добри резултати. Повечето пациенти страдащи от аутизъм, сърдечни заболявания, церебрална парализа , поведенчески разстройства значително се подобряват след продължителен контакт с животни и състоянието им става стабилно.

Според изведената от ушените статистика, хората с домашни любимци на 15% по-рядко се обръщат за лекарска помощ, отколкото останалият процент от населението. Освен това изследване проведено в Западно Австралийскич Университет показва, че повече от 70% хора с домашни любимци, почти не се чувстват самотни.

Домашните любимци са особенно важни за възрастните хора, кито се радват много, когато даряват ласка и се грижат за някого. Това ги прави по-щастливи.

Така че, ако все още не сте си взеле куче, коте или даже хамстер  се надявам, че тази статие ще ви подтикне към това. Светът ще стане по-мил и пълноценен когато до вас седи рошав приятел!

Дарья като бебе

Илияна и Дарья

Източник: misanimales

Източник: https://www.adme.ru/zhizn-zhivotnye/dokazano-chto-pitomec-v-dome-delaet-ego-zhitelej-schastlivee-i-zdorovee-1299365/ © AdMe.ru

Ето как един учител повишил посещаемостта в проблемен клас от 40% до 93%

© greenbronxmachine.org

Учител от Бронкс Стивън Риц (Stephen Ritz) не се е отличавал с нищо от колегите си. Това продължавало до момента в който не го стигнало най-страшното, което може да се случи в живота на един родител – смъртта на детето му.

Трагедията преобърнала живота на този мъж, но не го е сломила. Скоро след това Стивън решава да се съсредоточи върху помоща към деца от неблагополучни семейства в неговия район. Той започва да преподава в училище където по малко от 17% получават дипломи за средно образование, а останалите рядко посещават учебните занятия и съответно не се явяват на държавите изпити.

В училището царило насилие, беднота, но по-страшното е, че там имало гладни деца. 99% от децата в класовете на Стивън се нуждаели от безплатен обяд.

Бронкс е от тези райони обаче, които диетолозите наричат „продуктова пустиня“. Това значи, че жителите нямат възможността да се сдобият със здравословна храна. Те купуват най-евтините продукти в малките магазинчета, асортиментът на оито е много далечен от „полезна храна“, нчкои дори се хранят само с фастфуд.

Лошото хранене, освен физическите заболявания, предизвиква още и психологически проблеми, особенно когато детето не знае ще може ли въобще днес да се нахрани.

© Green Bronx Machine / facebook.com

Въднъж Стивън генерирал блестяща идея. Всичко започнало с това, че някой му подарил кутийка с луковици на нарциси. Той скрил кутийката в класната стая зад парното, тъй като се боял че децата ще ги намерят, а по-лошо ще започнат да ги хвърлят един по друг. Но много скоро луковиците прорастнали и се появили цветя. Самият процес на разтежа на цветята необикновенно силно удивил учениците.

И тук Стивън помислил: ако на децата так им харесаха нарцисите, то  задължително ще им се понравят и други растения – например годни за консумация. С други думи децата биха могли да отглеждат храната си направо в училище.

Така било положено началото на благотворителната организация Green Bronx Machine, която учи децата и юношите на основите за правилно хранене, дава им възможност сами да отглеждат зеленчуци и плодове, а дори и да носят удома продуктите, за да споделят със семействата си.

На днешен ден благодарение на тази организация, не само в Бронкс, но и във цял Ню-Йорк и други градове в САЩ , в училищните дворове са създадени множество градини и оранжерии. Това позволява на децата да се хранят добре, а също създава работни места за подрастващи и младежи.

Най-важното обаче е това, че успеваемостта на младите градинари станала по-висока, както и посещаемостта. В класа на Стивън тя се вдигнала до 93%, а след това всичките му ученици успешно преминали държавните изпити.

© Stephen Ritz / facebook.com 

Стивен Ритц на фоне его изобретения — «зеленой стены», которая позволяет выращивать салат и другую зелень прямо в классе.

„Да учим децата на правилно хранене е необходимо там, където най-много те се нуждаят – в училище. А ако при това те могат да всемат плодовете на труда си у дома, за да ги споделят със семейството – то какво по-хубаво?“

По материалите на upworthy.com

Източник: https://www.adme.ru/svoboda-psihologiya/vot-tak-odin-uchitel-podnyal-poseschaemost-v-problemnom-klasse-s-40-do-93-1368015/ © AdMe.ru

Доказано е – лекомислените хора по-често постигат целите си!

Малко хора с лека ръка ще се нарекат – лекомислени.  Бюрата на тези хора са винаги разхвърляни и приличат на последствия от големия взрив. Но във мечтите на всеки човек личността му е сериозна, контролираща собствения живот и околната среда.

AdMe.ru ни предостави тази интересна статия, кято доказва, че лекомислието – съвсем не е минус.

Ние просто сме свикнали да считаме сериозността и подредеността като критерии за успех.

От детството ни е внишавано: разхвърляността и лекомислието към вещи и към живота, като цяло, няма да доведат до нищо хубаво. Ние вярваме в това, че само сериозният подход към живота може да ни доведе към успех.

И като че ли ние изживяваме пълноценно живота, дори разхвърляйки вещите си ние съществуваме всеки изминал ден в не идеално чистия свят. Дори когато крачим с гуливерски стъпки по кариерната стълба, вътрешното аз ни нашепва: „Твърде повърхностно се отнасяш към всишко, стилът ти на живот е твърде лекомислен, ти задължително ще се забъркаш в някоя каша и нищо няма да ти се получи“. Струва ли си да се прислушваме към този вътреяен зов?

Лекомислените хора - са творчески хора.

По думите на Ерик Беркер, автор от списанието Тime, именно лекостта на битието пределя, в каква степен човек е интелектуален. Ерик се позовава на книгата „Как се раждат добрите идеи. Естествена история наиновациите“ (Стивън Джонсън), основната мисъл там е в това, че неподредеността около юовека – е показател за интелекта му. В мегаполисите хората живеят много по-безгрижно отколкото в малките населени места. Именно в големите градове е съсредоточена централната активност за създаване на иновации. Лекомисления мозък е по-склонен към творчество и е способен на новаторство.

Само човек с лекомислена структура на ума може да работи по няколко проекта или да се занимава едновременно с няколко вида хоби. Това на свой ред кара ума му да работи по-ефективно, на пълни обороти. Именно при тези хора се зараждат най-неочакваните мисли и нови идеи. Например, рисувайки под музикални звуци, може да създаде у човека нов стил на живопис. Умението  да живеят в режим с множество задачи позволява на лекомислените личности да постигат сериозни успехи и да правят грандиозни открития.

Да, хаосът води към гениални идеи!

Може да ви се струва странно, но колкото по-разнообразни мисли блуждаят в съзнанието ни, толкова по-голяма е вероятността среди тях да има действително стойностна мисъл или идея. Именно тази теория лежи в основите на Brain Storming, които набират популярност в последните нщколко години. Именно благодарение на метода за щурмуване на мозъка, творческите колективи преуспяват, те създават иновации които не влизат в никакви рамки.

Ерик Беркер също се позовава на книгата „Въобрази. Как работи креативността“ , където се твърди, че хаосът на работното място стимулира човека и творческото му мислене. С други думи, колкото по-голям е хаосът, толкова по-креативно работи мозъкът.

Творете и вървете напред към новите идеи!

Источник: Dan Scotti//elitedaily

Источник: https://www.adme.ru/svoboda-psihologiya/dokazano-legkomyslennye-lyudi-bystree-soobrazhayut-i-chasche-dobivayutsya-uspeha-1294965/ © AdMe.ru

Не разказвайте плановете си

Не сте ли забелязвали, че за живота на наистина богатите хора нищо не е известно? Че понякога имайки личен самолет и къща на Канарските острови, те носят най-старите си дрехи? Може да си мислите, че това е защото са скъперници или се боят от преследване на специалните служби, но същността е друга.

Един ден, мой влиятелен познат ми разясни този момент. Той ми каза, че истинският успех не търпи хвалебствията и показността. Например едва към 30-те години дъщерите му разбрали, че татко винаги е имал личен самолет.

Баба ми винаги казваше: „Не искаш завист – обичай тишината“. Никой не трябва да знае за живота ви, за успехите, постиженията и способите които сте готови да предприемете  за успешен резултат. Също избчгвайте да споделяте неудачите и паденията си. Не сте длъжни да давате обяснения на никой.

Това се отнася не само към щастието, но и към целите ви. Ако разпространявате плановете си и намеренията си, то ще ви е много по-трудно да ги реализирате. Те ще престанат да са толкова желани, нали ги объявихте, а приятелите вече ви се възхитиха. Вече нямате тази мотивация за постигане на каквото и да е.

Запомнете:

• Не ви е необходимо да крещите, че ви се е случило нещо хубаво във фейсбук, за да сте щастливи.
• Не ви е необходимо да демонстрирате депресивно състояние, за да поправите нещо.
• Не ви е необходимо да разказвате на всички за мечтите и целите си, за да ги постигнете.
• Не ви е необходимо одобрението на познати, за да вървите напред.
• Не ви е необходимо да рекламирате живота си в инстаграм, за да покажете какво струвате.
• Не сте задължени да объяснявате на никого успехите си.
• Трябва ви повече тишина и спокойствие.

И ще видит, какви щастливи, независими и спокойни ще станете! А най-важното, ще достигате до най-желаните си цели и ще си поставяте нови!

Успех!

Снимка: Getty Images

Източник: https://www.adme.ru/svoboda-psihologiya/ne-krichite-o-svoih-planah-1299065/ © AdMe.ru

10 правила, които да спазвате, за да не отнемате интереса на детето към четенето

Френският писател Даниел Пенак – е майстор на перото, той пише спиращи дъха романи, от които е невъзможно да се откъсне човек. Но освен всичко това в една от книгите си той формулира десет точни правила, които помагат на множество родители да възпитават четящи деца.

Като фенове на добрите книги AdMe.ru публикуваха правилата, а аз ги превеждам.

Правото да не чете. Не си струва да карате детето да чете. Ще бъде по-правилно това дете да се заинтересува от четенето, да се направи така, че да му бъде интересно да узнае какво ще се случи в края на книгата. И той задължително ще я прочете.

Правото да прескача. Не забранявайте на детето си да прелиства скучните страници. Нека чете това, което му е интересно. В случай че детето чете това, което не му е интересно преодолявайки себе си, не носи никаква полза. Така то много скоро ще премести четенето в графа „скучни занимания“.

Правото да не дочита. Не карайте детето си да дочита книжката, която не му е интересна, до края. В света има толкова привлекателни неща, че вашето дете обезателно ще намери това, което наистина ще му харесва!

Правото да препрочита. Позволявайте на децата да препрочитат любимите си книги толкова пъти, колкото те пожелаят. И няма значение дори това да стотния път в който те отварят книгата.

Правото да чете всичко подред. В училище децата четат това, което представя учебната програма, затова е важно у дома те да имат право да четат това, което им се иска, Разбира се, необходимо е предварително да изключите от полезрението им опасни книги.

Правото на фантазия. Подрастващите имат свои идеали и да ги осмивате, ще бъде огромна грешка. Бъдете търпеливи, а ако детето ви обожава елфите и вампирите, то го оставете да чете за тях.

Правото да чете навсякъде. Човек може да чете навсякъде: на леглото, на масата, дори под масата – важното е детето ви да се чувства комфортно. Ако детето влачи постоянно книгата със себе си, значи то е обикнало четенето.

Правото да чете на глас. Понякога децата искат да четат на глас , особенно да прочитат това място в книгата, което най-много им харесва. Задължително го изслушайте. Ако детето е поискало да ви прочете нещо, това значи, че именно със вас то иска да сподели емоциите от прошетеното.

Правото да чете сложна литература. Ако детето се е натъкнало на учебник по ядрена физика, не ми го отнемайте. Дори ако то няма да може да прочете повече от две страници, книгата ще остане в паметта му и то може да си спомни за нея, когато в действителност  му потрябва.

Правото да мълчи за прочетеното. Абсолютно нормално е детето да не иска да споделя това, което е прочело. Това значи, че то просто не е готово за това. Не се опитвайте да изтръгвате информация от него, просто имайте търпение.

И един бонус от мен: Децата които никога не са взимали книжка в ръце, не са посветени във вълшебния мир на литературата. Подарете им това прекрасно измерение, което ще ги научи да мечтаят!

Снимков материал: Getty Images

Източник semeynoe

Източник: https://www.adme.ru/svoboda-psihologiya/10-pravil-chtoby-vash-rebenok-polyubil-chtenie-1362115/ © AdMe.ru

Защо не трябва да сравняваме децата си с никого

„Погледни, какво хубаво момиченце! Това е защото е с рокличка“, - чух аз и веднага спомените ми се задействаха.

Стъпка по стъпка създаваме комплекс за непълноценност у децата си.

Последователно и планирано. Коплексът ще се проявява в ученето, приятелството, любовта. Защото сме такива. Не можем по друг начина и не искаме да се учим. Защо ни е, ние и така си живеем  някак-си! Някак-си...

Позицията на човек, който е израстнал в постоянно сравнение и оценяване, никога няма да живее „тук и сега“, да казва „хубаво ми е“, „чувствам се добре“,  а само „аз съм по-зле (по-добре)“, „погледнаха ме на криво“, „изглеждам като пълен идиот“, „най-накрая мам каза, че съм се справил добре“, „аз трябва да искам да се храня“ и т.н.

Хитростта на тази клопка се заключава в това, че ние се объркваме във собствените си манипулации.

Така в една ситуация ние с лекота казваме „Виж, как Н. Хубаво се учи“, а в друга не даваме на детето да каже „Всички изкараха тройки на контролната, и Н. Също“. Във втория случай веднага ще парираме „Мен другите деца не ме интересуват – мен ме интересува как ти се учиш“. Да бе! Не интересуват! Напротив само това ме интересува сега... И последно – чувствата на моя син. Аз съм по-зле от другите! Аз съм лош родител! Какво ще стане ако всички го разберат... Просто аз като баща дори не мога да се справя със собствените си чувства. А инструментът за сравняване и оценяване е винаги под ръка. Ами разбира се! Колко години са ме учили!

Постоянното сравнение разяжда душата по-лошо и от насилието.

Сравнението в определен смисъл е майка на насилието. С тази разлика, че в ситуацията на насилие ще притискат мен, а когато ме учат постоянно да правя сравнения, аз започвам да притискам себе си – самостоятелно. Винаги. При това, за разлика от рефлексията, когато човек се опитва да разбере собствените си желания и мотивации, тук ние едно и правим, само страдаме. И няма никакъв път: страданието никъде не води. Дори и за да натрия носа на приятел, аз ще се науча да летя, удоволствието ми ще е кратко, съмнително и агресивно. Но нали не съм се научил самостоятелно да летя – именно приятелят ми ме научи. Един от най-честите резултати от този подход можем ежедневно да наблюдаваме. „Имам нова количка“ – радостно съобщава едно момченце. „Моята е по-хубава!“, „А на мен ще ми купят две!“, „Не ти е хубава количката“ – варианти на отговорите. При това, безусловно, най-нормалната реакция на свободен човек е именно: „Супер, количка! Много се радвам за теб! Дай ми малко да си поиграя! Страхотна е!“ и т.н. Наистина ли ние не искаме това? Или това е комплексът ни за непълноценност който не ни позволява дори да го желаем?

Да научиш човек да е по-добър от всички – значи да го поставиш в най-тежката ситуация.

Строго казано, от този момент той започва да съществува само при условието, че съществуват и другите. Няма повече негови страдания, радости и успехи. Има само сравнения, едни безкрайни сравнения. „Ето, момченцето нали не плаче!“ – А аз, представи си, плача! Представяте ли си? Трабва ми топлина и помощ, а не сравнението ти! „Ех, какво хубаво момиченце с поличка!“ – А на мен не ми харесва поличката, на мен ми е удобно в панталони да ходя. Искате да говорите както е, ами говорете! И не набърквайте момиченцето в поличка – тя няма нищо общо с това.

Знам си аз примерите които никога няма да ми представят: Моцарт и подобни на него. Ако видите ли, не са ги карали да бъдат по-добри от другите, нищо нямало да излезе от тях... Как пък не! Първо – ние не знаем, какво би излязло, а какво не. Второ, по-нещастни хора от „по-добри от останалите“, аз не познавам. (И аз също Н.П)

Неумението да приемеш себе си, мислите си, чувствата си – убиват пред очите ни цяло поколение.

От какво самоунищожаване се е появила формулата „Ние ще ги разкъсаме!“, а не „Аз ще се справя, защото ми е важно“, а „ще разкъсаме някой“, защото е единствения начин аз да се справя... Ами ето от какво: сравнението неизбежно довежда човека до унижението на други хора, към ненавист, към окончателна загуба на самия себе си, ако няма никой, с когото може да се сравняваме.  Сравнения, разбира се, само в наша полза. И на всяка цена. „ В работата сме като във вода, а в леглото като на война“. Прекрасен резултат.

Необходимостта постояно да се доказва всичко на свете пред – татко, учители, приятели – разрушава децата ни.

Човекът губи правото си на самота. Независима самота.

„Аз мога всички да ги победя, а тя не може“ – казва ми малко момченце, посочвайки ми сестричката си и търсейки моето одобрение. Мислите си, че такава е неговата природа? Успокоявате се, че вие не сте го научили? Ооо, разбира се че вие! И всички ние.

Нима истинските критерии за успех не са: хармонията, умението правилно да се избира това, което е на душата, умението да съответстваме на самите себе си?

Да, често да чуваме и въплъщаваме собствените си стремежи не е по-просто, от това да побеждаваме митичния враг (предварително измисляйки го, разбира се). Но и резултатите са несравними, че и удоволствието също. И получаването на това удоволствие преди всичко изисква вътрешна свобода. Която се проявява само при условието, че човекът разполага със правото над самия себеси. Без условия и контрибуции. Без съседското дете и родителите – медалисти. Просто така. Защото това право ни е дадено по природа. Защото ние сме родени с него.

Може би си струва да не се отнема?

Автор: Дима Зицер

Източник: https://www.adme.ru/svoboda-psihologiya/pochemu-ne-stoit-ni-s-kem-sravnivat-svoih-detej-1033610/© AdMe.ru

Една единствена причина за да не „подпляскваме“ децата си

Признайте пред себе си, ако са ви подплясквали като малки – спомените ви с тези събития никак не са от най-топлите. И както показват последните психологически изследвания, това се е отразил не по най-добрия начин на поведението ви в бъдеще.

Експертите на университетите в щатите Остин и Тексас твърдят, че колкото повече детето се подплчсква, толкова повече са шансовете, че в бъдеще то ще има проблеми с психическото здраве и нивата на агресия ще бъдат по-високи от нормата. В изследването участие приемат 160 хиляди деца от цял свят.

Много често родителите смятат, че малко бой е добра „профилактика“ , но в реалността последствията от тази „безобидна профилактика“ могат да се окажат плачевни. Такива методи на възпитание най-често използват родители, които са били подлагани на същото отношение в детството им – така се образува фатална цикличност.

Учените споделят надеждите си, че изследванията им ще накарат родителите да се замислят за последствията от действията си. И в бъдеще родителите ще започнат да въдворяват дисциплина при помощта на позитивни методи.

А моят съвет към вас скъпи настоящи и бъдещи родители е следният:

Всеки път в който решавате да повишите тон или да вдигнете ръка над детето си – ПОМИСЛЕТЕ. Много хубаво си СПОМНЕТЕ детството си и как е болно да сте малък и беззащитен. ОСЪЗНАЙТЕ последствията от действията си. ВИЕ сте идеалът за тези деца. Всичко което децата ви предприемат, казват и мислят е резултат от възпитанието, което ВИЕ САМИ сте им дали.

Снимка: http://www.debrapasquella.com/2015/07/im-offended-that-youre-offended.html

Източник mic.com

Източник: https://www.adme.ru/svoboda-psihologiya/vsego-odna-prichina-iz-za-kotoroj-ni-v-koem-sluchae-ne-stoit-shlepat-detej-1331815/ © AdMe.ru

45 години проучване на тема „Възпитаване на необикновенно умни и успешни деца“

Учени от САЩ почти половин век се трудят над необичайното изследване посветено на възпитанието и децата. А всичко това започва през 1968 в Балтимор, когато Джулиан Станли основава научна група за изучаване на „надарени младежи“. От тогава той и неговите колеги са анализирали над 5 хиляди най-различни хора, наблюдавайки ги от ранно детство. Основната им цел е да узнаят тайната на възпитаването на успешни деца.

AdMe.ru сподели със света съветите на тези учени, които са били толкова внимателно изучавани и формулирани.

Изследването показало, че няма готова формула нито единен фактор които биха ни помогнали да отгледаме Ричард Фейнман или Мария Кюри. Но шсе пак те споделят важни детайли:

Родителска любов. Подкрепата им и помощта им са безценни за детето, особено в предучилищна възраст: именно родителите в значителна степен стимулират скоростта на развитието при детето.

Комплексни задачи, чиято сложност се повишава с течение на времето. Подобен подход положително влияе на гъвкавостта при мисленето и връзките между невроните.

Обикновенни ребуси и видео игри. И едните и другите подобряват когнитивните функции като памет, мислене, внимание и планиране.

Свирене на музикални инструменти. Помага не само в интелектуалното развитие на децата, но и на възрастните.

Четене на книги. Навик който нужно да се развие в детството и да не се забравя през целия живот.

Едни от младежите за чиито успехи учените с интерес наблюдавали са випускниците на центъра са надарени млади хора към Университета Джон Хопкинс – Марк Зукърбърг, Сергей Брин, математикът Терънс Тао и дори Лейди Гага.

По материалите на iflscience.com

Източник: https://www.adme.ru/svoboda-kultura/tut-uchenye-45-let-trudilis-chtoby-uznat-kak-vospitat-neobychajno-umnyh-i-uspeshnyh-detej-1357015/ © AdMe.ru

Братя създават бизнес за милиони, благодарение на единствен въпрос който майка им задава всеки ден

През 1994 година братята Берт и Джон Джейкъбс (Bert and John Jackobs)основават компанията за продажба на тениски със собствен дизайн наречени «Life is Good» .

Тогава братята не са разполагали с нищо повече от каравана, а сега компанията им се оценява на $100 милиона. Най-голямата заслуга за успешният бизнес е на майката им - Джоан. Именно тя е човекът научил синовете си, въпреки всичко, да виждат най-доброто в живота.

© Life is Good  

Берт и Джон са най-малките от шестте деца в семейството, а детството им не е било от най-безгрижните. Когато те са били в началното училище, родителите им попадат в автокатастрофа. Майка им се разминава с леки травми, но таткото няма този късмет: дяната му ръка остава напълно парализирана. Това повлияло на характера му: той станал нервен и започнал да изкарва гнева си върху най-близките.

Независимо от неприятностите, г-жа Джейкъбс продължавала да вярва, че животът все още е прекрасен. Всеки ден по време на вечеря тя задавала на децата си един въпрос: „Какво хубаво се случи днес?“.

„Думите на майка звучаха просто, но те буквално променяха цялата енергетика в стаята. Дори не разбирайки какво става не през един въодушевено преразказвахме най-добрите, най-смешните и най-чудатите събития от нашия ден. Семейството ни се отличаваше с оптимизма, макар и на моменти не ни е било до смях“.

  Мама Джоан е била примерът за това, че оптимизмът е избор – който ние правим всеки ден. Берт и Джон цял живот следват това правило и именно за това те никога не се предавали. Дори когато им се е налагало да вървят по улиците на Бостън и да продават тениските си, а на сметката им по това време е имало само $78. Успехът обаче им се усмихнал, веднага след като те измислят ново лого на усмихващо се, нарисувано човече заедно с надписа - «Lifeis Good».

© Life is Good 

Обикновенния, но позитивен дизайн завоювал сърдцата на купувачите и вече към края на първата година компанията продала такова количество тениски, че сумата в банковата им сметка нараснала до $87.000. Сега тениските на братята Джейкъбс се продават в магазините по цял свят, а многомилионната им копания пропагандира здрав начин на живот. Върху повечето тениски, както преди 22-е години, можете да видите логото «Life is Good». И с това е невъзможно да се спори: животът е действително прекрасен!

© Life isGood

Източник: https://www.adme.ru/svoboda-psihologiya/bratya-sozdali-millionnyj-biznes-blagodarya-odnomu-voprosu-kotoryj-mama-zadavala-im-kazhdyj-den-1354665/ © AdMe.ru

«Моля, решете задачата»

През последните няколко години в Сингапур активно се използва методът за обучение на деца наречен «Продуктивен провал» (Productive failure). Този метод е предложен от завеждащия Лабораторията за изследване на учебните процеси, на Националния институт на образованието – Ману Капур (Manu Kapur).

Според него този метод е много по-продуктивен отколкото привичният вариант с пряка последователност на лекциите и практическите занимания.

Идеята на Капур е че, учениците първоначално трябва да пробват да решат задачата или уравнението, а едва след това ще получат обяснението – как би трябвало да го правят. Ученият смята, че децата обучаващи се според този принцип запомнят информацията по-добре от връстниците си, които получават знанията си по обичайния начин.

Решението на Капур изглежда едновременно продуктивно и деструктивно:

• Хората действително се учат по-добре върху грешките си;
• Безуспешните опити да се реши непознато уравнение може да лиши децата от увереността в собствените сили.

Капур обвче е убеден, че възникващите трудности активират у децата тези части на мозъка, подпомагащи по-задълбоченото запомняне. Според метода му учениците са длъжни да разберат какво им е известно и какво не им достига за да решат задачата. Това позволява не само решението да се запомни по-добре, но и много по-успешно да се достигне до справянето с не тривиални задачи, възникващи в последствие в живота.

Министерството на образованието в Сингапур е отделило за изследването на Капур $1 млн, включително $460 хиляди за обучаването учителите на 11-ти и 12-ти класове, с цел събиране на резултати за статистиката.

Самият Капур се е запознал с тази концепция, когато е учил в Националния университет в Сингапур. Отнело му е 4-ри месеца, за да реши нелинейно диференциално уравнение от областта на хидродинамиката. Най-накрая преподавателят му обяснил – за това решение математиката не била достатъчна, било е необходимо да се използва зададен алгоритъм за изчисленията.

Когато Капур попитал учителя си, защо той го е оставил да изгуби толкова време «напразно», учителят отговорил, че Капур не е прав: през тези 4-ри месеца студентът до такава степен е вникнал в проблема, че сега по-добре от всеки друг го разбира.

През 2013 година Ману Капур провежда методичния експеримент върху ученици от 9-ти клас на частно индийско училище. Той им дава задание което се решава с помощта на средно квадратично отклонение, с което те все още не били запознати.

Учениците били разделени на две групи: членовете на едната група били помолени в течение на 30-45 минути да търсят решение на задачата, а след това им обяснили правилният способ за решаване. Участниците на втората група вече знаели предварително способът за решаване, а след това им била дадена и задачата. След това и в двете групи било проведено допълнително тестуване.

Данните от проведеното изследване показали, че и двете групи са се справили с използването на готови формули еднакво добре, но тези които бяха преминали през «продуктивния провал», започнали да разбират по-добре същността на проблема и се адаптирали по-ефективно към видоизменените версии.

Капур провежда тестуването си от 2003 година. От тогава методът му се ползва с успех в САЩ, Германия и Австралия, но при учителите все още той предизвиква смесени чувства. По-голямата част смята принципът за ефективен, други се опасяват че той е неподходящ за решаване на стандартни тестове и подготовката към държавни изпити.

Освен това, такова обучение изглежда трудно не само за учениците, но и за преподавателите: на тях им е по-лесно да споделят готовите си знания с учениците отколкото да им обяснят къде те са сгрешили.

Капур смята, че стандартният подход в обучението «затваря разума» на децата: имайки едно решение, те няма да опитват да търсят други, възможно много по-креативни.

Снимков материал: quartz

Източник: https://www.adme.ru/zhizn-nauka/shkolnikov-snachala-prosyat-reshit-primer-a-potom-obyasnyayut-kak-1096160/ © AdMe.ru

9 Неща които си струва да казвате на детето си всеки ден

Ние не се замисляме над думите които изричаме, че всяка фраза, всяка дума изречена на децата е способна да остави в душите им следи за цял живот. Ще повлияе на формирането на характера и отношението към света.

AdMe.ru си пожела, повече деца в света да са щастливи. За това те публикуваха тези съвети, а аз реших да ви ги представя. Не забравяйте да показвате и казвате на децата си, че ги обичате! Заетостта и суетата на ежедневието не са извинения. Две думи – ИМАТЕ ВРЕМЕ!

Снимков материал: Dogchannel, GettyImage, JW LTD

Источник: https://www.adme.ru/svoboda-kultura/9-fraz-kotorye-stoit-govorit-svoim-detyam-kazhdyj-den-1363915/ © AdMe.ru

Възпитанието, което пречи на децата да станат успешни

Експертът по лидерство, автор на психологически бестселъри – Тим Елмор за времето на своите изследвания, извежда типичните грешки на родители, които предварително програмират в децата си неувереност и ограничават шансовете им да станат успешни в кариерата и личния живот.

AdMe.ru препоръчва на всички настоящи и бъдещи родители да се запознаят със статията на Елмор, за да не допускат такива гафове.

1.  Ние не позволяваме на децата да рискуват.

Живеем във свят пълен с опасности на всяка крачка. Лозунгът „Безопасността преди всичко“ засилва страха ни – да изгубим децата си. Поради тази причина ние им предоставяме свъх загриженост. Европейските психолози установяват, че децата които не играят навън, ако не им се е налагало нито веднъж да паднат и да одраскат коляно, то във бъдеще те често страдат от фобии.

Детето трябва да падне няколко пъти за да разбере, че това е нормално. Юношите трябва да спорят и да преживеят горчивината на първата любов, така те ще се сдобият с емоционална зрялост, без която дългосрочните отношения са невъзможни.

Отстранявайки риска от живота на децата, възрастните пораждат в тях високомерие, ниско самочувствие и арогантност.

2. Твърде бързаме да им се притечем на помощ

Днешното поколение на млади хора не притежава някои умения, които са били присъщи на децата преди 30 години. Когато твърде бързо им се притичваме на помощ и чрезмерно ги обгрижваме, ние ги лишаваме от необходимостта те самостоятелно да търсят изход от сложни ситуации.

Рано или късно децата викват с това, че някой винаги ще ги спасява: „Ако аз сгреша или не достигна целта, възрастните ще ме извадят от ситуацията и ще оправят всичко“. Но в действителност животът на възрастнен не е устроен по този начин.

Вашите деца рискуват да се окажат напълно неприспособени към живота.

3.  Много лесно им се възхищаваме.

Движението за повишаване на самооценката датира още от 1980, тогава то пуска корените си в училищата. Правилото „всяко дете получава купа“ позволява на детето да се почувства особенно. Но изследванията на съвременните психолози показва, че този метод има непредвидени последствия.

След определен период от време детето забелязва, че единствените личности, които го смятат за забележителен – са мама и татко, а останалите не смятат така. И тогава детето започва да се съмнява във обективността на родителите си. На него му е приятно да получава хвалби, но то разбира, че това няма нищо общо с действителността.

С времето такова дете се научава да шмекерува, преувеличава и лъже, за да избегне неудобната реалност. Защото то  просто не е приспособено към сблъсъците със сложности.

4. Ние позволяваме на чувството за вина да засенчи доброто поведение

Не е задължително детето ви да ви обича всчка една минута. Предстои му да преодолява много неприятности в този живот, но в това може да му попречи разглезеността. За това си позволявайте да казвайте „не“ и „не сега“ с цел те да се научат да се борят за желанията и потребностите си. Ако в семейството има няколко деца, родителите смятат за несправедливо да награждават едно от тях и да оставят другите ощетени. Но да се награждават всички, винаги – не е реалистично. По този начин родителите изпускат възможността да покажат на децата си, че успехът зависи от собствените им усилия и добри постъпки.

Помислете хубаво преди да ги „възнаградите“ с посещаване на търговски центрове. Ако отношенията с вашите деца са основани само на материални стимули, то те няма да чувстват нито вътрешната мотивация, нито безусловната любов.

5. Ние не споделяме грешките от собственото си минало.

Ще дойде момент в който юношите ще изявят желание да „разправят криле“ и да забъркат собствена каша. И възрастните са длъжни да му го позволят . Но това съвсем не означава, че няма да помагаме на децата си да се ориентират в неизвестните ситуации и събития. Споделете с децата си грешките, кото сте правили на тяхна възраст, но избягвайте излишни поучения по повод пушене, алкохол и наркотици.

Децата са длъжни да бъдат готови към срещата с неприятностите и да умеят да отговарят за последствията от решенията им.

Разкажете им как сте се чувствали, когато сте се сблъскали с подобни обстоятелства, чрез какво сте се ръководили и какви уроци сте научили.

6. Ние бъркаме интелекта о надареността със зрялост.

Интелектът често се използва като мярка за зрялост у детето, в резултат на което родителите предполагат, че умното дете е готово за реалния свят. Това НЕ е така. Някои професионални спортисти и млади звезди, например, притежаващи неимоверен талант, не рядко попадат в публични скандали.

Не се заблуждавайте, че детето ви е талантливо във всичко.

Не съществува вълшебна „отговорна възраст“ или ръководство за това, кога на детето е необходимо да се дават конкретни свободи. Но има добро правило – наблюдавайте други деца на същата възраст.  Ако забележите, че връстниците на вашето дете са много по-самостоятелни, то е възможно самите вие сте този който спира детето си да бъде независимо.

7. Самите ние не правим това, на което учим децата си.

Като родители сме длъжни да моделираме този живот, който желаем за нашите деца. Сега ние сме лидерите в семейството, за това сме задължени да се придържаме към истината в отношенията с  останалите. Следете действията си, дори най-малките, защото вас ви наблюдават. Да, именно вашите деца.

Ако вие не вървите срещу правилата, децата ви ще знаят, че това не е приемливо и за тях. Покажете на децата си какво значи, весело и с удоволствие да помагаш на други хора. Правете хората и местата по-добри от това, което те са били до вас. Така децата ви ще следват примера на доброто и ще правят същото.

Автор: Кейти Каприно

28.01.2014

Снимка: smosh.com

Источник: https://www.adme.ru/svoboda-psihologiya/7-oshibok-vospitaniya-kotorye-meshayut-detyam-dobitsya-uspeha-673155/ © AdMe.ru

НЕ на насилието в училище или Методът на белият лист

Учителка разработи нов метод, който помага на децата да не се чувстват самотни.

Майка, блогър, психолог, автор на множество книги – Гленън Доел Мелтън разказа на света за учителката на нейният син, а именно методът, чрез който тя работи с децата в клас. С помощта му, педагогът определя – на кое дете е необходимо да се обърне внимание, а на кое да се помогне да подобри отношенията с останалите деца.

AdMe.ru реши да раскаже за този любопитен метод по-подробно, а аз реших да го преведа.

„ Учителката на Чейс, търси самотни деца. Тези, които трудно намират общ език с другите. Тя мигновенно разбира, кой страда от издевателствата на съученици и кой е отговорен за това“, - казва Гленън Доел Мелтън.

Всеки петък педагогът моли своите ученици да извадят бели листя и да напишат имената на четири деца, с които те биха искали да седят през следващата седмица. При това децата знаят, че молбите им не винаги ще се изпълняват. Тя също ги моли да напишат едно име на дете, което се е отличило с особенно поведение към останалите.

Тя много внимателно изучава всички листчета и моментално разбира, кое от децата нито веднъж не е споменато в списъците; кой се затруднил да напише дори едно име; кой е толкова незабележим, че никой не е написал името му и кой е имал много приятелчета през изминалата седмица, а през новата нито едно.

Учителката не се опитва да създаде някакъв особен план за успеваемост или да превърне децата във вундеркинди. Тя просто се грижи за това – децата в нейния клас да не престават да общуват. Тя помага на децата, на които е наобходимо, да се адаптират. Това наподобява рентгеновия лъч: да се види това което е скрито под повърхността, в сърцата на децата. 

Понякога те силно се нуждаят в помощта на възрастен за да се сприятелят с другите деца, за да попитат, за да се научат да подаряват и получават подаръци.

Този тест с листчетата също предотвратява негативните прояви при малчуганите. Всеки учител знае, че присмиванията, издевателствата и тормозът се случват извън полезрението му. И децата с които всичко това се случва са твърде изплашени, за да споделят. Но истината се показва върху тези бели листя.

Педагогът започва да работи по тази система през 1999, когато вижда по новините репортаж за массово убийство в училище „Колумбайн“. По думите ѝ, тя е прозряла и осъзнала къде са скрити корените на появилата се агресия и насилие: във вътрешната самота на децата и в желанието де да бъдат забелязани на всяка цена. Това е основната причина тя да започне борбата с насилието от своя позиция – учител по математика.

Снимков материал: SHUTTERSTOCK; Google

Източник: Momastery

Източник: https://www.adme.ru/zhizn-dobro/uchitelnica-izobrela-metod-kotoryj-pomogaet-detyam-ne-chuvstvovat-sebya-odinokimi-1192710/ © AdMe.ru

10 Френски правила които ще научат детето ви да се храни културно

Всяка майка знае - да нахраниш детето си е истинско изпитание, чрез което най-често е трудно да се премине без търпение и изобретателност.

AdMe.ru е решил да участва в подготовката за тъй сложното изпитание. Сайтът публикува откъс от книгата „Френските деца ядат всичко“ на канадската писателка Карън Ле Байон. В книгата си тя остроумно и весело разказва за френската хранителна система и за възпитанието като цяло. Тя извежда за читателите 10 основни правила.

Но преди всичко тя подканва  родителите да научат децата си да се хранят с удоволствие.

Френските деца хапват всичко, при това с голям апетит. Те обичат да прекарват времето си на масата за обяд. Те хапват същата храна, като родителите си, не проявяват капризи, обичат зеленчуци и с удоволствие пробват нови ястия. Също те не си позволяват да „хапнат на крак“ между основните хранения. В училищните трапезарии няма „детско меню“. Те предлагат много разни зеленчуци, риба, месо – всичко свежо, отгледано в провинцията.

А да се обърне внимание на детското хранене е необходимо още от младенческа възраст. 

Когато детето започне да се храни , настъпва първото действие което то извършва съзнателно, а след това и самостоятелно. Много по-рано от прохождането и проговарянето. Това и осигурява на родителите прекрасни основи за дисциплина, за меко, но не настойчиво обучение относно правилата в живота.

Хранително възпитание – режим основан на здравия смисъл и традициите.

Кога и какво ще яде детето, решават родителите: само в определено за това време, само на масата за обяд и само това, което ще се сервира. Имат ли децата право да решават какво ще ядат? Абсолютно недопустимо, смятат французите. «Absolument pas! (Прав път към катастрофата!) – в един глас ще чуете от всички членове на всяко френско семейство, та и за капак от приятелите си. Зачитайки факта, че децата им са ангели на масата за обяд, си струва да се прислушаме.

10 правила на френското хранене:

1. Родители, вие сте отговорни за хранителното възпитание и образование на своите деца!
2. Храната НЕ е играчка, не е награда, не е средство за успокояване или превключване на вниманието.
3. Какво и кога да се яде, решават родителите. Децата хапват същото – никакви специални ястия.
4. Храненето е част от общуването. Хранете се поне един път дневно заедно.
5. Разнообразие в менюто. Не приготвяйте едно и също ядене по-често от два пъти в седмицата.
6. Детето може и да не хареса яденето, но задължително трябва да го пробва.
7. Да огладнееш е естествено. Не позволявайте „хапването на крак“ между основните хранения.
8. Гответе и се хранете спокойно. Правилното хранене, е бавното хранене.
9. Хапвайте „истинска“, приготвена у дома храна.
10. Правилата не са догми. Могат да се нарушават. Храната трябва да е наслаждение, а не причина за стрес.

Снимков материал: ©iStock.com/SolStock; © Lee Edwards.

Източник: https://www.adme.ru/svoboda-psihologiya/10-francuzskih-sekretov-kotorye-obuchat-detej-horoshim-maneram-za-stolom-1361865/ © AdMe.ru