Малките неща от живота.
    Вече светът е друг.Забързаното ежедневие ни е поробило. Робуваме на навиците си,на кариерите си,на вещите си.И все повече хора изпускат най-важните неща-малките неща. Миговете на пълно щастие. Сивият свят на еднообразието затрупва ярките моменти от живота, които,уви вече не можем да видим с просто око.
   Да вземем за пример едно съвременно тричленно семейство.Майката и бащата погълнати от работата си,заровени в купища документи с безброй звънящи телефони.Детето с бавачка, щракащо с малките си пръстчета върху отразяващия куп светлинки тъчскрийн, на чисто новия си телефон от неприличната четирицифрена сума.Семейното забавление се изразява в излет на планина (отново с бавачката) придружено от нелепото телефонно звънене.
Много мило,просто прекрасно!
   И в името на какво? Дете губи връзка с родителите си,а пък те губят връзката помежду си. Освен връзките се губят безброй усмивки и прегръдки,значими съвети и безкрай примери за подражание.
   Светът е сив в очите на тези хора,а като този пример колкото щеш. Сякаш пред очите на народа е паднал воал,замъглил съзнанието им и те, като програмирани машини извършват едно и също нещо,всеки Божи ден.
  В стремежа си да оцелява ден за ден,почти всеки един човек лишава от малките ценни неща близките си.Тук не става въпрос за скъпи диамантени обеци или палто от норка,става дума за искрящите погледи изпълнени с любов и топлите,нежни прегръдки.
   Болезненото е,че дори и да се направи малък жест към някого,той едва ли ще го оцени.  Приоритетите се пренареждат,хората стават безчувствени материалисти и невежи спрямо другите,забравяйки колко стоплят душата две мили думи.
   Нека да не забравяме обаче,че сме хора а не роботизирани машини.Живеем в ерата на електрониката,но нека не бъдем ние роботи. Да оставим бъдещите поколения да имат детство, да познаят що е драскотина на коляното и стоене до 23:00 не пред компютъра , а пред къщата с други деца. Човек се нуждае от безгрижието на детството,дори и да е възрастен. Да се потопи в спомените си...за целта нека човечеството ги създава, нека изясни приоритетите си. И тогава светът може да е едно много по-добро място!